Наличието на това чувство за „ние“ е свързано с множество предимства, включително удовлетворение от живота, сплотеност в групата, подкрепа и упражняване на увереност. Освен това присъствието на група, усилията и по-големият обем на упражненията са по-вероятни, когато хората силно се идентифицират с група за упражнения. Принадлежността към група за упражнения изглежда като чудесен начин за поддържане на рутинни упражнения.
Но какво се случва, когато хората не могат да разчитат на подкрепата на своята група за упражнения?
В нашата кинезиологична лаборатория в Университета на Манитоба започнахме да отговаряме на този въпрос. Хората могат да загубят достъп до своята група за упражнения, когато се преместят, станат родители или поемат нова работа с предизвикателен график. През март 2020 г. много групови трениращи загубиха достъп до своите групи поради ограниченията за публични събирания, които съпътстваха пандемията от COVID-19.
Надеждно, обмислено и независимо отразяване на климата се нуждае от подкрепа от читатели.
Идентифициране с група
За да разберем дали обвързването към група за упражнения затруднява упражняването, когато групата не е налична, попитахме членовете на групата за упражнения как биха реагирали, ако тяхната група за упражнения вече не е достъпна за тях. Хората, които силно се идентифицираха със своята група, бяха по-малко уверени в способността си да спортуват сами и смятаха, че тази задача ще бъде трудна.
Хората може да загубят достъп до своята група за упражнения, когато се преместят, станат родители или поемат нова работа с предизвикателен график. (Shutterstock)
Открихме подобни резултати в две проучвания, които предстои да бъдат прегледани от партньори, в които изследвахме как трениращите реагират, когато загубят достъп до своите групи за упражнения поради ограниченията на COVID-19 за групови събирания. Отново трениращите със силно чувство за „ние“ се чувстваха по-малко уверени в това да тренират сами. Тази липса на увереност може да произтича от предизвикателството на членовете, които трябва да се придържат към участието в групата и внезапно да загубят подкрепата и отчетността, предоставени от групата.
Освен това силата на груповата идентичност на трениращите не е свързана с това колко са тренирали сами, след като са загубили групите си. Чувството на трениращите за връзка с групата може да не се превърне в умения, които да им помогнат да тренират сами. Съобщава се, че някои трениращи, които интервюирахме, са спрели да тренират напълно по време на пандемичните ограничения.
Тези открития са в съответствие с други изследвания, които предполагат, че когато трениращите започнат да разчитат на други (в този случай лидери на упражнения), те изпитват трудности да тренират сами.
Какво може да оборудва трениращите в група с умения и мотивация да тренират самостоятелно? Вярваме, че ролевата идентичност на упражненията може да бъде ключова. Когато хората тренират с група, те често формират идентичност не само като член на групата, но и с ролята на някой, който тренира.
Упражнявайте идентичност
Има неоспорими ползи от груповите упражнения, като групова сплотеност и групова подкрепа. (Shutterstock)
Идентифицирането като упражняващ (идентичност на упражняващата роля) включва разглеждане на упражненията като сърцевина на вашето самочувствие и поведение в съответствие с ролята на упражняващия. Това може да означава да се занимавате с редовни упражнения или да направите упражненията приоритет. Изследванията показват надеждна връзка между ролевата идентичност при упражнения и поведението при упражнения.
Груповите трениращи, които имат силна ролева идентичност на упражненията, може да са в най-добрата позиция да продължат да тренират дори когато загубят достъп до своята група, тъй като упражненията са в основата на тяхното самочувствие.
За да тестваме тази идея, ние разгледахме как ролевата идентичност на трениращия е свързана с чувствата на трениращите в група относно упражненията сами. Открихме, че както в хипотетични, така и в реални ситуации, при които трениращите губят достъп до своята група, хората, които силно се идентифицират с ролята на трениращия, са по-уверени в способността си да тренират сами, намират тази задача за по-малко предизвикателна и упражняват повече.
Всъщност някои трениращи съобщават, че виждат загубата на групата си по време на пандемията като просто още едно предизвикателство за преодоляване и се фокусират върху възможностите за упражнения, без да се налага да се тревожат за графиците или предпочитанията за тренировки на други членове на групата. Тези констатации предполагат, че наличието на силно чувство за „аз“ може да предложи на членовете на групата за упражнения инструментите, необходими за упражняване независимо от групата.
Предимства на „ние“ и „аз“
Трениращите могат да определят какво означава за тях лично да бъдат трениращи, независими от група. (Pixabay)
Има неоспорими ползи от груповите упражнения. Изключително соло трениращите не получават предимствата на груповата сплотеност и груповата подкрепа. Като експерти по придържане към упражнения, ние силно препоръчваме групови упражнения. Въпреки това, ние също така твърдим, че трениращите, които разчитат твърде много на своите групи, може да са по-малко издръжливи в своите независими упражнения - особено ако внезапно загубят достъп до своята група.
Смятаме, че е разумно за груповите трениращи да насърчават ролевата идентичност на трениращия в допълнение към тяхната групова идентичност. Как може да изглежда това? Трениращите могат ясно да дефинират какво означава за тях лично да бъдат трениращи, независими от групата, или да преследват някои цели с групата (например обучение за забавно бягане с членове на групата) и други цели самостоятелно (например провеждане на състезание с най-бързото си темпо).
Като цяло, ако искате да поддържате рутинните си упражнения и да останете гъвкави пред предизвикателствата, чувството за „ние“ е страхотно, но не изпускайте от поглед чувството си за „аз“.
Време на публикуване: 24 юни 2022 г